01

До Мулдавски манастир в деня на будителите

Денят на будителите… ден, който все по-често се бърка с… Хеллоуин…уви. Ден, в който учителите получават почивен ден, децата са ангажирани с тиквени фенери, пакости или почерпки… Ден, в който все по-рядко се замисляме за Левски, за Ботев, за възрожденците, дали толкова много на българския род… Е, за лудо или не решихме, че Великолепната четворка е добре да се докосне макар и малко до духа на тези, дали живота си за “род и родина”. А иконата на тези смели българи е не друг, а Васил Левски. Времето бе ограничено, а и вече няколкократно бяхме посещавали възрожденските градчета от Сопот до Калофер, така че трябваше да потърсим нещо с по-близка дестинация. Какво щастие, че историята ни е силна страна :), веднага се сетихме за Манастира “Св. Петка”… да.. какво казвате… не сте го чували… малцина знаят какво духовно наследство е било скрито зад стените му. Ще попитате: “Защо в минало време?” … уви голяма част от наследството на богатата манастирска библиотека е било ограбено и унищожено при неколкократното опожаряване по време на “османското присъствие” по нашите земи.

Освен духовно средище манастирът е бил и средище на революционното движение, основано от Левски. Няколкократно Апостолът е отсядал в закътаната обител, а при нужда е търсил подслон в специално скривалище, издълбано в стените на манастира.

До мулдавски манастир в деня на будителите

Манастирът е на хвърлей камък от Асеновград. Точно преди “пистата” на делтапланеристите се отбива по хубав, макар и тесен асфалтов път, който скоро се губи в планината, а от там до манастира има двукилометрова пътека през прохладни буки. След приятната разходка се открива апокалиптична гледка.

Могъщите някога каменни зидове са почернели от неотдавнашен пожар. Манастир, строен 14ти век, няколкократно опожаряван от завоевателни войски, но възстановяван от будното население, стои полуразрушен вече 4 години след пожар от… късо съединение… И никой не желае през 2014 година да помогне за възстановяването на тази българска светиня.

До мулдавски манастир в деня на будителите
До мулдавски манастир в деня на будителите
До мулдавски манастир в деня на будителите

Тъжно проскърцва портичката към двора на манастира, след влизането вътре останките от пожара ни теглят неустоимо. Макар да са минали години сетивата сякаш долавят стихията, разбушувала се преди време. Киселата миризма на изгорелия гредоред се смесва с грозната гледка на стърчащите греди, а полицейската лента “Не преминавай” е тъжната епитафия на този горд някога център на духовността.

До мулдавски манастир в деня на будителите
До мулдавски манастир в деня на будителите
До мулдавски манастир в деня на будителите
До мулдавски манастир в деня на будителите

Но въпреки разрухата, вътре в двора е чисто, подредено. Зелената трева покрива като килим дворчето. Малък геран примамливо ни тегли със студените си води, пред него медена камбанка ни приканва да обявим пристигането си на монахинята Юлита, стопанисваща манастира.

До мулдавски манастир в деня на будителите

Как се зарадва старата жена, като ни видя в този светъл за духовността ден, да пристъпяме в нейната обител. Пожела да ни въведе в църквата, обясни ни каноните на стенописите, тяхното значение, помоли се заедно с нас за здраве и заупокой (днешният ден съвпадаше и със Задушница).

До мулдавски манастир в деня на будителите
До мулдавски манастир в деня на будителите
До мулдавски манастир в деня на будителите

Чудните фрески по стената, направени от зографи от тревненската школа през 1840 година, се смесваха с надрасканите с пирони съобщения “Аз бях тук!”, дори тези автентични творби на изкуството не бяха пожалени от “днешната будна младеж”. Почувствахме се застрашени за бъдещето на по-младата половина на великолепната четворка. Дано днешния ден ги изпълни с впечатления, които ще ги спрат да тръгнат по пътя на съвременните стенописци.

До мулдавски манастир в деня на будителите
До мулдавски манастир в деня на будителите

Монахинята ни отключи да разгледаме и причината за нашето идване, скривалището на Левски. Самобитен кът-музей предшества малката стаичка, приютявала в труден момент Апостола. На ниски масички, покрити с ръчно тъкани месали бяха подредени предмети от бита на нашите пра-пра-пра-пра баби… От тънкото вретено, през барабана за пуканки до издълбаната като чаша кратунка (да.. нашите предци са използвали тиквите по предназначение, не са търсили лакомства от съседите си, със заканата да им напакостят….) тези малки свидетели на работния бит на българите преди време ни нашепваха за знойното лято, за суровите зимни дни, за трудолюбието и будния дух на нашите деди.

До мулдавски манастир в деня на будителите

Скривалището е в унисон със същността на Левски. Без излишен разкош, без ненужни мебели. Три дъски, покрити с тънко чердже за легло, малка диканя с 2 столчета, нищо повече не е било нужно на човека, отдал живота си за българската свобода…

До мулдавски манастир в деня на будителите

Преклонихме глава за минута в памет на Левски, след което се сбогувахме с монахинята…

До мулдавски манастир в деня на будителите

Зарадвана от нашето посещение, дало и възможност да сподели Денят на будителите с “хубави млади хора, които не са загубили духовността в душите си”, (както ни поласка на изпроводяк), баба Юлита ни заръча, задължително да опитаме студената и кристално чиста вода на малкото лековито аязмо, което е дало начало на този манастир.

До мулдавски манастир в деня на будителите

Окрилени от хубавата разходка стигнахме до колата ни, където ни посрещна тъжната, съвременна, българска, овча действителност…

До мулдавски манастир в деня на будителите

Така завърши още един хубав ден, дано и вие да сте го изживели подобаващо.