Warning: Declaration of mysiteDescriptionWalker::start_el(&$output, $item, $depth, $args) should be compatible with Walker_Nav_Menu::start_el(&$output, $item, $depth = 0, $args = Array, $id = 0) in /home/nsirakov/public_html/wp-content/themes/method/lib/classes/menu-walker.php on line 45

Warning: Declaration of mysiteResponsiveMenuWalker::start_lvl(&$output, $depth) should be compatible with Walker_Nav_Menu::start_lvl(&$output, $depth = 0, $args = Array) in /home/nsirakov/public_html/wp-content/themes/method/lib/classes/menu-walker.php on line 87

Warning: Declaration of mysiteResponsiveMenuWalker::end_lvl(&$output, $depth) should be compatible with Walker_Nav_Menu::end_lvl(&$output, $depth = 0, $args = Array) in /home/nsirakov/public_html/wp-content/themes/method/lib/classes/menu-walker.php on line 87

Warning: Declaration of mysiteResponsiveMenuWalker::start_el(&$output, $item, $depth, $args) should be compatible with Walker_Nav_Menu::start_el(&$output, $item, $depth = 0, $args = Array, $id = 0) in /home/nsirakov/public_html/wp-content/themes/method/lib/classes/menu-walker.php on line 87

Warning: Declaration of mysiteResponsiveMenuWalker::end_el(&$output, $item, $depth) should be compatible with Walker_Nav_Menu::end_el(&$output, $item, $depth = 0, $args = Array) in /home/nsirakov/public_html/wp-content/themes/method/lib/classes/menu-walker.php on line 87
Разходка от Джурково до Борово
Startrails Original2 800

Разходка от Джурково до Борово

Приказната нощ на Персеидите, която изкарахме с фотобандата пред параклиса на с. Борово, остави незабравими спомени от това магнетично място в Родопите. Стрелите на Персей тихо пронизваха мрака и изпълваха с трепет душите ни, като съединяваха в единна хармония Природа и Вяра.

Разходка от Джурково до Борово

Но колкото и красиво беше да гониш падащи звезди през нощта, не може да се насладиш на красотата на балкана на лунна светлина. Затова решихме да направим една дневна разходка из тези дивни кътчета на България.
Багажът е стегнат, колата заредена с гориво… а сега накъде?

Открай време имаме навика да тръгваме в посоки, които не се радват на вниманието на масовия турист. Обикновено свъртаме по малки третостепенни пътища, за да идем и разгледаме селца, махали или местности, които сме “виждали” единствено на географската карта. Така решихме да обиколим гората около село Джурково, разположено на 14км от град Лъки, в сърцето на Родопите.
Пътят за Смолян е огласян от рева на стотици двигатели, всекидневно хиляди “поклонници” на лукса и показността пъплят с мръсна газ към пренаселените хотели на Пампорово, като оставят след себе си тонове от битови отпадъци и прах. А никой от тях сигурно не предполага какво може да намери на десетина километра от разклона на Юговското ханче.
По живописен, тесен, но в сравнително добро състояние път се стига до гр. Лъки. Бивш център на миньорската промишленост в региона, днес останките от това китно, някога кипящо от живот, градче, тихо и скромно водят борба за оцеляване. В центъра на градчето се препичаха на слънце няколко пенсионера, а продавачката в “смесения магазин” кротко дремеше пред рафтовете… Бързо се изнизахме от Лъки и поехме по посока на с. Джурково. Първата изненада се оказа пътят. За път водещ “до никъде” той се е в учудващо добро състояние. Шосето се вие в стръмно дере между два рида на планината.

Разходка от Джурково до Борово

От едната страна е селото, а от другата страна на дерето, пръснати като островчета сред тихоокеански архипелаг се намират фамилните имения на тукашните планинци.

Разходка от Джурково до Борово
Разходка от Джурково до Борово

Не е рядкост една фамилия да живее самостоятелно без да контактува със съседите си, разположени на километри около тях. Веднъж в седмицата главата на фамилията да “запали” вседехода (разбирай малко муле или катър) и да дойде до селото да напазарува нужните за домакинството стоки. Повечето от храната си те произвеждат сами, гората около тях им дава топлина и паша за малкото стадо, те не желаят да се месят в живота на останалите, като искат от околните същата липса на внимание. Затворени в семейната им “ферма”, далече от света… можем само отдалеч да си представяме какъв е животът им.

Разходка от Джурково до Борово

Село Джурково е “кацнало” на стръмен склон, къщичките са разпръснати и разделени от терасирани нивички. Повечето от къщите са стари, занемарени, с каменни плочи за покрив, каквато е характерната за района архитектура, но не са рядкост и нови, видимо поддържани вили.

Разходка от Джурково до Борово

Малкото хора, които срещнахме ни посрещаха с усмивка и добро настроение. Баба Иванка, седнала на припек пред къщата си весело ми намигна, когато е попитах дали мога да е снимам. “Още съм камътна, снимай ме” – отговори тя. Диалектът на бабата леко ме смути, но скоро стана ясно, че “камътна” означава “красива”.

Разходка от Джурково до Борово

Оставихме колата на селския мегдан между кметството, малката, но функционираща църква и универмаг-а и тръгнахме на разходка. Две са нещата, които правят силно първо впечатление. Едното е невероятната чистота наоколо. По селските улици, по горските пътеки, сред поляните и горите които обиколихме не зърнахме нито една хартийка, нито един захвърлен фас, нито пластмасови отпадъци. На фона на “цивилизацията” в Пампорово, която е на по-малко от 20 километра по въдуха, мястото тук изглеждаше като частица от рая. Дано и в бъдеще това се запази, да дава пример на останалите пътешественици, да пазят родния си край. Другото, което прави впечатление е абсолютната тишина, чистият въздух пропит с мирис на борова смола и невероятната свежест на природата.

Разходка от Джурково до Борово

Във втората половина на Август тревите в равнината почват да жълтеят, а тук на 1200 метра надморска височина слънцето къпеше с прохладните си лъчи свежо зелени поляни и гори. Във въздуха се носеше аромат на хиляди горски цветя, на мащерка, равнец и риган.

Разходка от Джурково до Борово

По горските пътеки щъкаха хиляди горски мравки, а трудолюбивите пчели весело жужаха около нас. Тишината се допълваше от песните на множество горски птички. Около нас припяваха в хор червеношийки, горски синигери и врабчета. Няколко сойки присмехулно ни подвикваха иззад клоните на дърветата, а крачките ни отброяваше с ритмичното си почукване старият кълвач. Острият писък на диригента на птичия ансамбъл – гордият мишелов, смълчаваше за минутка гълчавата, която след това се подемаше с нови сили. По пътя, скрити сред тревите весело се показваха малки гъбки, но и сякаш нашепваха… “Внимавай, не всички сме ядливи, ако не ни познаваш, подмни ни!”… Подминахме ги, без да ги берем…

Разходка от Джурково до Борово

Обичай е в тези краища да се строят чешми и кътчета за отдих в памет на обичани хора. На всеки завой сред гората са каптирани малки чешми, ромонът на водата весело разхлажда морните туристи. Стари бакърени канчета или черпаци закачени на поръждясали вериги, тихо подканят пътника да се спре, да отпие от студената вода и да почете паметта на отишлите си от този рай люде.

Разходка от Джурково до Борово

На няколко километра от селото, сред гората, се намира малка закътана полянка, огласяна от хиляди щурци. На нея е построено красиво параклисче, а вътре две миндерчета, няколко икони на св. Илия и стар свещник с мъждукащо кандилце, приканят посетителя да се спре за минутка, да забави забързаното темпо, да сведе глава в молитва, да си спомни за отминали щастливи мигове, или да си пожелае бъдещи такива. Поседнал на хлад, пред тази простичка и същевременно одухотворена обител, човек забравя за суетата, за градския шум и хаос и сякаш се слива в едно с магията на това приказно творение на природата – Родопите.

Разходка от Джурково до Борово

Докато се усетим в бодра крачка сред гората изминаха 4 часа. Слънцето бе изминало вече половината си път по планинските склонове, а ние бяхме нетърпеливи да продължим с разходката из този район. Решихме да посетим село Загражден. Никога не бяхме ходили до там, а и не е обичайна туристическа дестинация. Какво ли щяхме да открием в това селце, сгушено в Родопите. До там според картата се стига през Лъки и Белица. Тръгнахме на обратно, но точно преди Лъки видяхме малка невзрачна отбивка – “с. Дряново 7км”. след два завоя се откри хубава гледка. Пътят бе широк точно колкото да мине кола. от дясно над нас се извисяваше стръмният склон на планината, а от ляво се кипреше тясна котловина, изпъстрена с малки нивички. Нямаше къде да отбия колата, за да мога на спокойствие да поснимам кръпките земя, изорани от работливите собственици. Пристигайки в село Дряново, бяхме учудени.. след не повече от 100 метра и няколко къщи пътят свърши, че къде е селото? Добре че пред нас се показа стара плевня, която ме привлече с вида си – “А ла Дивия Запад”. Обърнах се и ти да видиш… село Дряново се ширна пред взора ми. Като ято гларуси кацнали на черноморски покриви, разхвърляни хаотично по стръмните склонове на планината, се гушеха под гъста растителност дряновските къщи. Ето къде било, но сигурно е цяло приключение да идеш на гости у комшията от “горната махала”. Не ми се мисли как ще е като падне и метър сняг…

Разходка от Джурково до Борово

Е, видяхме Дряново и се отправихме към Загражден. Пътят минава през с. Белица, което ми се стори прекалено съвременно, макар че тук там имаше нелоши гледки. След няколко км навлезохме в гора, от двете страни на пътя малки полянки бяха оградени, а сено бе събрано на купени и приготвено… за кого ли? Решихме, че е за малките сърнички, които се въдят в този край – бяхме навлезли в ловното стопанство “Кормисош” – бившата ловна резиденция на Т. Живков. Дебела ограда с подвижна врата спираше достъпа за нежелани посетители. Здраве да е…

Разходка от Джурково до Борово

Изведнъж, на 10км от Загражден, след един остър завой пътят изчезна. Според Джипиес-а си бях на пътя, само дето под мен имаше клони, пясък, части от дървени трупи, камъни… но път нямаше… отнесен е от разположено там свлачище. Може би високопроходим джип щеше лесно да мине, но моята стара очукана таратайка нямаше да издържи на тормоза от дупките. Уви, ще видим Загражден… ама друг път. Нямаше друг избор освен да направим обратен завой. Но преди това спряхме за лека почивка. Лек ромон на вода изпълваше спокойствието на гората. На няколко крачи от нас минаваше малка рекичка. Красиви бързеи пенеха водните пръски, а камъните грееха в пълната гама на дъгата. Водата беше леденостудена и кристално чиста, виждах камъчетата под краката си, макар вирчето издълбано от водата да бе дълбоко повече от 60см. Мъх растеше по съседните скали, а малки мрянки весело махаха с опашки и се криеха под камъните, като ги наближиш. идилия…

Разходка от Джурково до Борово

Слънцето клонеше към залез и аз реших снимам отново параклиса на село Борово. Чудесно, магическо място. Като фар сред бурно море параклисът осветява със спокойното си присъствие замръзналите вълни на околните хълмове. Притегателната сила на това свято място е също толкова осезаема през деня, както е и посред нощ. Седнал на един камък, се прехласнах пред гледката, която се ширеше пред мен.

Разходка от Джурково до Борово

С радост в душите ни изпратихме последните слънчеви лъчи.

Разходка от Джурково до Борово

Ще се върна отново, някой ден…

  1. Емилия Желязкова
    Емилия ЖелязковаAug 23, 2011

    Браво, Ники! Омаен разказвач и прекрасни снимки! Трябва да ни организираш някой път бандата.

  2. BorisoFF
    BorisoFFAug 23, 2011

    Много живописна и колоритна разходка 🙂

  3. nsirakov
    nsirakovAug 23, 2011

    Само да кажете и ще организираме фотопленера 🙂

  4. Svetlio
    SvetlioAug 23, 2011

    Страхотно преживяване,Ники.Дори и само от снимките все едно съм бил там.Перфектен както винаги.

  5. Lumix
    LumixAug 23, 2011

    …..много приятно!!!

  6. Таня Христева
    Таня ХристеваAug 23, 2011

    Всеки път като гледам неговите творения,оставам без дъх.
    Невероятно добър си в това.
    Много успехи желая 🙂

  7. Цветомир Христов
    Цветомир ХристовAug 23, 2011

    Не стига, че правиш чудесни снимки, ами и разказваш увлекателно. Пътувал съм доста из Родопите и такива фотописи биха накарали и други да “свърнат от големите пътища” и любопитно да погледнат какво има в следващата малка долинка.
    Цецо

  8. Дора
    ДораAug 23, 2011

    Ники, омая ме с тези сними и разказа. Прекрасно е! Браво!

  9. Ver
    VerAug 23, 2011

    Чудесно! 🙂

  10. Стефан Сивков
    Стефан СивковAug 23, 2011

    Невероятна, вълшебна страна, изключителен фотограф, прекрасен разказвач

  11. Весела
    ВеселаAug 23, 2011

    Благодаря ти, Ники, за прекрасната разходка из тези чудни места!!!
    Създал си изтинска приказка от картини и слово, която докосва душата…

  12. Чуков
    ЧуковAug 23, 2011

    Браво Сираче. Много увлекателен разказа. И ти споделяш моята любов – Родопите. И снимки сте направили. Браво

  13. Стефан Апостолов
    Стефан АпостоловAug 23, 2011

    Браво Ники 🙂

  14. Scouse
    ScouseAug 24, 2011

    Чудесни снимки, както винаги 🙂

  15. Нина
    НинаAug 24, 2011

    Ники невероятни снимки! А разказа към тях направо ме пренесе там. Шапка ти свалям за красивите снимки!

  16. Borislav Kostov
    Borislav KostovAug 24, 2011

    Хубава разходка сте си направили 🙂

  17. claudio
    claudioAug 24, 2011

    браво Ники, всичко е много хубаво. Винаги напрет

  18. reni
    reniAug 24, 2011

    mnogo krasiwo i welikolepem komentar – mai si si obarkal profesijata

  19. VELKOVA K
    VELKOVA KAug 24, 2011

    НИКИ, ИЗВЕСТНО МИ БЕ , ЧЕ СИ НАЙ-ДОБРИЯ ФОТОГРАФ СРЕД ДОКТОРИТЕ, НО НЕ ЗНАЕХ, ЧЕ СИ И НАЙ-ДОБРИЯ АВТОР И РАЗКАЗВАЧ НА ПЪТЕПИСИ И ПРИКАЗКИ. ПОЗДРАВИ НА ЦЯЛОТО СЕМЕЙСТВО.

  20. Petar Krusev
    Petar KrusevAug 24, 2011

    Ех… красиви са Родопите, през всички сезони. Хубава разходчица сте направили, Ники! Поздрави!

  21. Елена Георгиева
    Елена ГеоргиеваAug 24, 2011

    Ники, снимките са прекрасни /и тази страхотна баба …/. Искрено благодаря!!!

  22. Нели
    НелиAug 24, 2011

    Ня Някои хора са си объркали професията, но никога не е късно за промяна или за вмъкване в друго поприще – професионално.
    Успех!!!!
    Мога само да съжалявам, че не сме били с вас!

  23. Rozy
    RozyAug 24, 2011

    Osven fotograf mijes spokoino i agenciq za selski turizam da napravi6…ako nqma6 bus i 6ofior obadi mi se….

  24. Николай
    НиколайAug 24, 2011

    Не се познаваме, но много ми харесаха както снимките, така и разказчето
    Поздрави

  25. nsirakov
    nsirakovAug 24, 2011

    Никога не е късно да пием по бира 😉

  26. Боян Керкелов
    Боян КеркеловSep 02, 2011

    Уникални снимки, приятен разказ, въобще планинска приказка! Много добре ми дойде 🙂

  27. apollo
    apolloOct 16, 2011

    Прекрасен разказ!!! Благородно ти завиждам, че живееш на такова стратегическо местенце!:-)

  28. Яко Марински Пловдив
    Яко Марински ПловдивApr 08, 2012

    А бе,човек…намразих си града още повече

  29. Ирина
    ИринаMay 01, 2012

    Аз съм от Бургас. Преди 4 дни посетих с.Джурково с приятели. Останах като омагьосана – това място е вълшебно. Обиколила съм всички планини на България, но съм влюбена в Родопите. Невероятна красота! Чудесен разказ и прекрасни снимки. Благодаря ти !

  30. NIKI VIKI
    NIKI VIKIMay 31, 2012

    ПОЗДРАВЯВАМ ВИ Н.СИРАКОВ СТРАХОТНИ СНИМКИ И ИЗГЛЕДИ. НЕВЕРОЯТНА Е НАШАТА СКЪПА БЪЛГАРИЯ. БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ПРЕДЛОЖЕНИТЕ ХУБАВИ СНИМКИ И ВИ ЖЕЛАЯ УСПЕХИ ВЪВ ВСЯКО НАЧИНАНИЕ…

  31. Kristal
    KristalJun 05, 2012

    Страхотно място, аз съм от Асеновград, но ме е срам да кажа, че не съм ходила много по планината. Преди обикаляхме близките хижи, но вече няма време за нова. Чудесен разказ и снимки, все едно че бях там!

  32. Snejana Vitkovska
    Snejana VitkovskaOct 28, 2012

    Случайно попаднах на тези снимки и коментарите под тях. Да си призная не мога да кажа кое ми хареса повече, но твърдя че и душата и очите ми се напълниха с красота. Такава природна красота и такъв богат език, пълен с топлината на обичта към природата правят нас последователи на красивото, чистото и най-истинното. Благодаря!!!