Warning: Declaration of mysiteDescriptionWalker::start_el(&$output, $item, $depth, $args) should be compatible with Walker_Nav_Menu::start_el(&$output, $item, $depth = 0, $args = Array, $id = 0) in /home/nsirakov/public_html/wp-content/themes/method/lib/classes/menu-walker.php on line 45

Warning: Declaration of mysiteResponsiveMenuWalker::start_lvl(&$output, $depth) should be compatible with Walker_Nav_Menu::start_lvl(&$output, $depth = 0, $args = Array) in /home/nsirakov/public_html/wp-content/themes/method/lib/classes/menu-walker.php on line 87

Warning: Declaration of mysiteResponsiveMenuWalker::end_lvl(&$output, $depth) should be compatible with Walker_Nav_Menu::end_lvl(&$output, $depth = 0, $args = Array) in /home/nsirakov/public_html/wp-content/themes/method/lib/classes/menu-walker.php on line 87

Warning: Declaration of mysiteResponsiveMenuWalker::start_el(&$output, $item, $depth, $args) should be compatible with Walker_Nav_Menu::start_el(&$output, $item, $depth = 0, $args = Array, $id = 0) in /home/nsirakov/public_html/wp-content/themes/method/lib/classes/menu-walker.php on line 87

Warning: Declaration of mysiteResponsiveMenuWalker::end_el(&$output, $item, $depth) should be compatible with Walker_Nav_Menu::end_el(&$output, $item, $depth = 0, $args = Array) in /home/nsirakov/public_html/wp-content/themes/method/lib/classes/menu-walker.php on line 87
От "Богородична стъпка" до язовир Копринка
Stupka2

От "Богородична стъпка" до язовир Копринка

За да снимаш ти трябва вдъхновение. А след като намериш вдъхновението ти трябва и дестинация. Най-добре такава, която не си поемал до сега. Ето защо решихме да тръгнем към Стара Загора. Да посетим прочутата “Богородична стъпка” – природен феномен разположен край Страрозагорските бани. Е фотограф предполага – метеоролог разполага. Въпреки прогнозата за слънце небето беше сиво и нахлупено върху калната земя. Но с вдъхновението в теб нищо не може да те спре. Пътят до Старозагорските бани се вие скучно по магистралата, ето защо край Чирпан кривнахме по стария път за морето – през селцата. Каква коренна промяна бе настъпила наоколо. Магистралата бе направила второстепенните пътища като лунен пейзаж. Покрай пътя се виждаха започнати но недовършени строежи, изоставени бензиностанции, ръждясали автобусни спирки, самият асфалт беше дупка до дупка и кръпка до кръпка. Поминъкът и надеждите на толкова хора в района е бил срутен от магистралата – с липсата на човекопотока са спрели и постъпленията за хората от околните селца. А само на километър мощните машини гръмогласно ревяха в гонене на поредния километричен знак. Цената на прогреса!

За сметка на това природата сякаш се събуждаше, поляните зеленееха в липсата на сняг, а единствените пазители на полето бяха група мишелови, които дебнеха плячката си край пътя. Уви, тези горди птици знаеха, че спирането на автомобила вещае неприятности и отлитаха набързо пред мен. Едвам успях да ги снимам за сбогом.

Старозагорските бани се оказаха с голям фотографски потенциал. Сгушени балнеосанаториуми и почивни станции под гъстите корони на дърветата – място само за снимки и почивка в златната есен. Пътят за коли свършва на около километър от “Богородичната стъпка”, от там мека пътека се вие към ниските средногорски хълмове. На няколко завойчета са направени местенца за отмора и пикник, а по протежение на пътя хората са направили “алея на кръстовете” – десетки кръстове от наредени едни до други камъчета.

Феноменът “Богородична стъпка представлява вдлъбнатина в скалата, която под определен ъгъл прилича на човеша стъпка в пясъка. Легендата разказва, че от тук са минали римляни, които измъчвали християнин. Света Богородица се трогнала от вярата му и се притекла на помощ. Спуснала се с младенеца на ръце и стъпила върху скалата. Така се образувало корито, в което изкъпала малкия Исус. Интересното е, че дори и в най-голямата суша в образованието има вода.

Стъпката е разположена на нисък хълм, от който се открива чудесна гледка.

Мястото е заредено с невероятна духовна енергия. Сядайки до пълната с вода вдлъбнатина в скалата, усещаш как тялото се отпуска и релаксира. Оставяйки сетивата ти да поемат от атмосферата на местността, мислите ти се изчистват от стреса и негативните чувства на сивия ден. Сякаш си застанал в нежната люлка на душевния покой и хармония. Дори в студения ден, тялото чувства сладка топлинка, която сгрява душата отвътре. Неусетно забравяш за несгодите на ежедневието ти и емоциите ти се започват постепенно да се реят в мечтание и само след броени минути се чувстваш напълно зареден с енергия. Не случайно в подножието на “стъпката” е построено малко, но уютно параклисче, което позволява да спреш и да се вглъбиш в себе си, да запалиш свещичка за здраве. Интересен феномен се оказа и водата в “стъпката” – въпреки че температурата на въздуха беше около нулата водата бе необичайно топла. Топнахме си ръцете да ги сгреем и загребахме шепа вода – за здраве.

Заредени с положителни емоции продължихме към следващата casino online дестинация – яз. Копринка. Сякаш, за да ни приласкае и времето се промени, слънцето започна да наднича зад облачетата, първоначално плахо, а след това все по-уверено огряваше пейзажа наоколо. Величествените дипли на Стара планина грееха в лъчите на залязващото слънце. Побелелите склонове на Балкана можеха спокойно да се съревновават по красота с Алпите…

Пътят минаваше през Казанлък, по спомени китно градче, пропито с аромата на розово масло. Как да не се отбиеш, да се разходиш по малката калдаръмена главна улица, да подишаш тишината на спокойствието, с което се слави този храм на арома традициите в България
Уви…традициите не са това, което бяха! Покварата на чалгата е попарила и прекрасния розов цвят на Казанлък!
От красивия хотел грозно стърчаха рекламните табели “Маями фолк”… а шумът, излизащ от отворените врати беше мъчение за сетивата.

По-добре да побързаме към язовир Копринка.
Този язовир е един от любимите ми. Не веднъж е бил свидетел на “набезите” на фотобандитите, но в преобладаващата си част поле за действие беше по западния бряг, там където се намират руините на изоставената църква край село Виден.

Затова решихме да заснемем залеза над язовирната стена до село Копринка. С изтичането на този прекрасен ден зимата напомняше за себе си, студът все по-осезаемо щипеше бузките, но гледката на спокойната вода и прекрасното небе можеше да превърне всеки един равнодушен наблюдател в поет. А бяхме дошли точно на време. Слънцето докосваше хоризонта и къпеше Балкана и облаците в червените краски на лъчите си. Малка лодка весело допълваше предния план. Кой можеше да желае по-хубав мизансцен за снимките си…

Магията на залеза продължи точно пет минути. Но това са минути, които остават запечатани в спомените ни завинаги. Тъмнината напредваше бързо и ни подкани да тръгваме… А утре ни чакаше ново приключение…

  1. Svetlin Balkanski
    Svetlin BalkanskiFeb 01, 2013

    Hubavi snimki. Poslednite 3 oba4e sa s mnogo dobri cvetove. Da ne bi da sa napraveni s drugo tqlo?

  2. nsirakov
    nsirakovFeb 01, 2013

    Не 🙂
    Просто са направени в добри метеорологични условия за снимки, докато през останалото време беше доста сиво и мрачно …