Warning: Declaration of mysiteDescriptionWalker::start_el(&$output, $item, $depth, $args) should be compatible with Walker_Nav_Menu::start_el(&$output, $item, $depth = 0, $args = Array, $id = 0) in /home/nsirakov/public_html/wp-content/themes/method/lib/classes/menu-walker.php on line 45

Warning: Declaration of mysiteResponsiveMenuWalker::start_lvl(&$output, $depth) should be compatible with Walker_Nav_Menu::start_lvl(&$output, $depth = 0, $args = Array) in /home/nsirakov/public_html/wp-content/themes/method/lib/classes/menu-walker.php on line 87

Warning: Declaration of mysiteResponsiveMenuWalker::end_lvl(&$output, $depth) should be compatible with Walker_Nav_Menu::end_lvl(&$output, $depth = 0, $args = Array) in /home/nsirakov/public_html/wp-content/themes/method/lib/classes/menu-walker.php on line 87

Warning: Declaration of mysiteResponsiveMenuWalker::start_el(&$output, $item, $depth, $args) should be compatible with Walker_Nav_Menu::start_el(&$output, $item, $depth = 0, $args = Array, $id = 0) in /home/nsirakov/public_html/wp-content/themes/method/lib/classes/menu-walker.php on line 87

Warning: Declaration of mysiteResponsiveMenuWalker::end_el(&$output, $item, $depth) should be compatible with Walker_Nav_Menu::end_el(&$output, $item, $depth = 0, $args = Array) in /home/nsirakov/public_html/wp-content/themes/method/lib/classes/menu-walker.php on line 87
До село Маджарово и язовир Ивайловград
2011 07 12 Madjarovo IMG 6390

До село Маджарово и язовир Ивайловград

Както пиехме безалкохолен коктейл с мента, Андрей предложи да се разходим към един леко позабравен, но красив район на източните Родопи – местностите около Маджарово. На нас малко ни трябва и на следващия ден бодри и с приповдигнато настроение се качихме на конете (да се разбира на колата) и с песни, смях и мечти за фотографски подвизи се отправихме на Югоизток. А и не бяхме сами… С нас беше и… ей ти… да точно ти… дето се подхилкваш с мръсното подсъзнание… не си взехме дългокрака моделка, а нов член на нашата Фотобанда… малкия Влади…

До село Маджарово и язовир Ивайловград

Той е малък, но това не му пречи да е най-ентусиазираният член на екипажа на бойната ни машина. Нарамил вярната си сапунерка, Влади не изостана и на крачка от нас.. снимаше, позираше и не изпусна и кадър… бащичко…

До село Маджарово и язовир Ивайловград

Времето беше обещаващо. Слънцето леко прежуряше, но небето бе изпълнено с малки пухкави бели облачета, гонени по небосклона от ефирния ветрец като стадо вакли овце от овчаря… променяха формите си, разтапяха се в синевата на летния ден, като постоянно ни мамеха да спираме и да снимаме красотите по пътя… А те изобилстваха. Не минаваше и километър без да отбиваме и да слизаме очаровани от гледките край пътя. Синьо и жълто, примесено с леко зелено – това беше преобладаващия десен на лятната одежда на балкана.

До село Маджарово и язовир Ивайловград

Не липсваха и весели моменти. Докато си приказвахме и мечтаехме за фотографски подвизи край нас прелетя щъркел, опита се да се надбяга с колата, летейки с пълна сила до нас, предизвиквайки ни да го снимаме в полет. Красивата птица позираше с голямо удоволствие, докато сменяхме трескаво широките обективи с дълги такива… Успех с жабите приятел…

До село Маджарово и язовир Ивайловград

Към обед бяхме в Маджарово. Китното някога миньорско градче сякаш е заспало летаргичен сън. На центъра събрани под сянката на малка тента пред единствеия магазин в селото, мързелуваха с кенче бира в ръка няколко пенсионера. Млад бабаит с раздрънкана Калибра (но с допълнителен спойлер на багажника) лениво усилваше радиото на колата си, под звуците на съвременната българска “народна” музика. Слава богу, с пристигането ни на “мегдана” младежът се почувства неудобно и потегли с мръсна газ нанякъде… Никой не му се разсърди.

До село Маджарово и язовир Ивайловград

Обедното време е за хапване, не за снимки, затова напазарувахме “по мъжки” всякакви хранителни продукти, окачествявани обикновенно от жените ни като “боклуци” и седнахме под тентата да хапнем. Така ни се услади, сякаш опитвахме небесната амброзия… Че какво толкова лошо има в обилното количество въглехидрати и мазнини… Поговорихме си с пенсионерите (хората не пожелаха да ги снимаме, но пък с охота разказаха за новостите в Маджарово). От над 8000 жители преди 20тина години, днес в селото живеят постоянно около 150 пенсионера. Но интересното е, че всички малки и китни блокчета в града са изкупени от “гражданчета” и се ползвали за почивка през отпускарския сезон… гледай ти как се изучиха хората със селския туризъм.

Преди да започнем сериозната част (разбирай снимането) решихме да се изкачим до село Сеноклас… където пътят свършва… дето се вика … на глутеуса на географията… по пътя се опита да ни спре местният граничен патрул, шерифът на селото… но без да спираме, прелетяхме напред, макар че дългата ръка на закона (или дългите пръсти, в зависимост от гледната точка) препускаше на своя вихрогон в кариер…

До село Маджарово и язовир Ивайловград

Селото се слави с най-старата църква в община Маджарово. На невисок връх е издигнат 9 метров кръст. Странно за региона, но тук не видяхме нито едно минаре… За сметка на това изоставените и порутени къщи изобилстваха… Въздухът бе пропит с тишина. Липсваха всякакви звуци от индустриална дейност, не бръмчаха двигатели, не се чуваше радио или музика… в единични малки дворчета надничаха беловласите глави на останалите на доизживяване пенсионери, които подозрително следяха накъде ще насочим обективите…

До село Маджарово и язовир Ивайловград
До село Маджарово и язовир Ивайловград
До село Маджарово и язовир Ивайловград
До село Маджарово и язовир Ивайловград
До село Маджарово и язовир Ивайловград
До село Маджарово и язовир Ивайловград

Единствено стражът на селото, магарето Марчо гордо позира на селската мера, но като видя Никона на Андрей обърна бързо гръб… иди после кажи, че нямали разум животните 😉 (следва дружеско намигване към колегата)

До село Маджарово и язовир Ивайловград
До село Маджарово и язовир Ивайловград

Времето в планината винаги ме е удивлявало с динамичността си. За по-малко от минута се насъбраха тъмни облаци, закапаха едри капки, които ни накараха да запрашим към Маджарово.. А там едно слънце… една жега… едни меандри… ум да ти зайде… Спряхме на пътя и започнахме да зареждаме “оръжията”… Трудно се снима панорама, особенно по обед… но дори снимки да не станат, самото ни присъствие на това магнетично място ни зареждаше с енергия. Меандрите на река Арда са гледка, която всеки трябва да види.. по няколко пъти…

До село Маджарово и язовир Ивайловград
До село Маджарово и язовир Ивайловград

Малкият Влади непрекъснато сновеше между нас с Андрей, като любопитно разглеждаше ландшафта…

До село Маджарово и язовир Ивайловград

Неочаквано, тъмна сянка закри слънцето за секунда… след което въздухът се огласи от непознат за нас писък… Вдигнахме глава и ти да видиш… ято лешояди кръжеше на 30тина метра от нас. Оказа се, че гнездата им са точно над главите ни… Ех че късмет… макар да нямахме “пилешарска оптика” си пробвахме късмета с късите 200мм обективи 🙂

До село Маджарово и язовир Ивайловград
До село Маджарово и язовир Ивайловград
До село Маджарово и язовир Ивайловград

Невероятната грация на тези въздушни асове ни удиви. Ненапразно толкова хора идват в района, за да ги снимат. С мъка се откъснахме от авиошоуто на тези горди птици… и потеглихме към яз. Ивайловград с идеята да снимаме дънерите на изсъхналите дървета в напуканата от сушата земя… да ама не… Както всички знаят, а ние в ентусиазма си забравихме, тази пролет бе много дъждовна, та въпросните дървета гордо стърчаха над водата …

До село Маджарово и язовир Ивайловград

Отсрамихме се с малка фотосесия на Влади, върху единствените 10 метра изсънала земя, но уви… дори Крали Марко не може да пресуши язовира… нищо… решихме да се пробваме края на Август…

До село Маджарово и язовир Ивайловград
До село Маджарово и язовир Ивайловград

Слънцето неуморно се надпрепускаше с времето и без да спира дори за миг клонеше на заник…А мераците ни за снимки не угасваха…. решихме да съчетаем полезното с приятното… и докато се връщаме към дома, да снимаме каменните гъби… речено сторено… прелетяхме покрай Лясковец (Влади си спомни как е помагал на една баба да прекопае нивата)…

До село Маджарово и язовир Ивайловград

…минахме покрай Перперек и Перперикон, и пристигнахме до Каменните Гъби. Очарован съм от това невероятно творение на природата. Каменните образувания мамеха обективите ни с мекият си розов оттенък, привличаха ни да търсим все нови и нови гледни точки… забравихме за времето….

До село Маджарово и язовир Ивайловград
До село Маджарово и язовир Ивайловград

По тъмно, но доволни, тримата танкиста (без кучето) се прибраха в Пловдив…

Разходката и фотописа са вдъхновени от фотоесето на колегата Евгени Динев, за което му благодарим, макар да нямаме честта да се познаваме лично с него… засега…

  1. Nely
    NelyJul 13, 2011

    Супер сте! Чудесно изживяване и за четящите и гледащите през Вашите очи, Господин Н. Сираков! Не знаех, че освен фотоманиак имате и дар слово! Пожелавам и на Вас /всичките/ и на нас повече красиви моменти, а на теб и фотографирани Ники!

  2. algaivel
    algaivelJul 14, 2011

    Браво на Вас и на Вашите полвинки 🙂 Сеноклас е магично място, радвам се, че сте усетили магията 🙂

  3. nsirakov
    nsirakovJul 14, 2011

    нели, от кога с теб сме на Господин 🙂

  4. Димитрина Василева
    Димитрина ВасилеваJul 15, 2011

    Браво!!!
    Пишеш така красиво и сладкодумно, както и снимаш!